Малка жълта книжка

Йордан • Без категория • 17 Dec 2008
Да останем - стихове

Да останем - стихове

Хората познават други хора.
И аз така.
Чаках издаването на една книжка със стихове 15 години. Или може би малко повече.
И дочаках.
Най-сетне издадена, макар и в ювелирен тираж – както обикновено става със значимите неща.
Да четеш стихове, авторът на които познаваш лично, да преоткриваш неприятни и блажени емоции, с истинските им случки от миналото…
…Твоето минало и на хората около теб.
Няма да забравя съветът, даден ми преди точно 10 години от този човек: “Ако не учиш, няма как да станеш генерал. Ако учиш, може пак да не станеш, но поне ще имаш шанса пред себе си…”
Доста стихове има във въпросното издание. Много от които прекалено лични. Ще публикувам един тук, с надеждата, да не обидя автора, и защото според мен като някакъв скромен критик, е изпълнено с голяма доза оптимизъм и вяра в бъдещето.

УТРО

Преди да настъпи утрото,
някой беше измил улицата и въздуха
и загасил уличните лампи.

Преди да настъпи утрото,
някой вече беше омесил хляба
и стоплил млякото в каната.

И сега ще ни лъхне времето
със син тютюнев дим
и дълбоки, дълбоки,
в себе си удавени думи:

Знае ли човек
какво точно е вечността
и какво ѝ трябва.

Но преди да настъпи утрото,
някой
съвсем точно си го е представил:
измил улиците
омесил хляба,
стоплил млякото
и спокойно застанал
да го дочака.

Георги Кирилов

Всичко в този свят, е сведено до множество простички неща. Едни от тях зависят от нас.
И ако всички вършим нашите неща, и не пречим на другите да вършат своите…



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.