Ето това е.
Видях го в Zazz.bg и потърсих първоизточника.
“Вестникарчето” е първият късометражен филм на Дейниъл Клауд Кампос и по негово обещание, ще има продължение. Лично аз нямам нищо против.
Освен режисурата на филма, на Дейниъл приписваме и музиката. И още нещо – главен герой е самият той!
Do not say you want we to be friends.
Because I am in love with you.
And if you are not with me – just say it and go ahead to leave me in any direction…
Току що изгледах първата среща от четвъртфиналният двубой между Барселона и Байерн. И гледах, как германците гледат… Гледат си е най-точното описание. Не съм сигурен, дали,това се дължи на слабата им форма, контузени играчи, или простото безсилие днес, но не може отбор, достигнал този етап на турнира, да играе по такъв начин.
И докато се любувах на играта на Меси, Иниеста, Анри и компания, се зарадвах, че няма български отбор там. Представяте ли си, каква излагация щеше да са ЦСКА или Левски днес срещу Барселона?
Ето защо засилвам кампанията по избора на Белоградчишките скали, за едно от Новите 7 чудеса на природата (The New 7 Wonders Of Nature). За целта вече е създадена нова UseNet Google група, в която всеки да може да качва текстове и файлове, както и да гласува за каузата.
Тук слагам малък музикален подбор от каналите ми в Zazz.bg. Музиката не е традиционно слушаната и пускана по радиото, но като си помисля, че преди да дойдат в България и с The Rasmus беше същото, пък сега е друго…
Та, първото клипче е на родената през 1975 г. Карин Елизабет Дрейър Андерсон, позната като екс вокалистка на електронното дуо The Knife (в което участва с брат си Олоф). Клипчето е от първият ѝ соло албум, в който пее под псевдонима Fever Ray, издаден тази година.
Очаквам много от тази кака шведка.
Второто клипче е на КУРСК и е озаглавено 1917. Аз лично знам за така наречената битка в курската дъга – едно от най-епичните сражения през Втората световна война. Тогава край град Курск се сражават немската и руската армии, от по над 1 милион войници всяка. Предполагам че песента на КУРСК е свързана с конфликта на болшевиките и червената армия, но не съм сигурен за датировката.
Последното, което ще Ви покажа е на Rupesh Cartel и не е за изпускане..
Ако все още не сте гласували в подкрепа на Белоградчишките скали, като кандидат за едно от седемте чудеса на природата, можете да го направите тук, като натиснете следният бутон:
Публикувам партията си от сеансът на гм Кирил Георгиев.
Избор на дебют
Когато играеш срещу гросмайстор от ранга на Кирчо, трябва да си нестандартен и изобретателен, за да имаш някакъв шанс. От тези си подбуди, избрах Хипопотам. Това е дебют, при който се развиват много близки варианти, независимо от първият ход на белите. Лошото е, че във всичките от тези варианти, тръгваш по-зле от стандартните, но елементът на изненадата го компенсира. Не се учудвайте, когато някой мине покрай Вашата маса, и поклати снизходително глава. Давайте смело, пък то ще си покаже!
Та за моят избор – виждал съм партии на Георгиев, в които той именно го използва, и то много успешно. Сега малко наопъки да го видим.
1.d4 Докъдето ми стигна погледа, Кирчо беше местил за първи ход е4, само на мен и Minister-а, играещ на 27-ма друго g6 2.Nf3 Bg7 3.e4 d6 4.Bc4 a6 5.Nc3 e6 6.h4 Определено, това е ход против Хипопотам-а, целящ париране на първоначалният ми план за развитие на конете по царският фланг. Ne7 7.h5 h6 8.hxg6 Nxg6 9.Be3
b6 10.Qd2 h5 11.O-O-O Bb7 12.Bg5 Bf6 13.g4 Bxg5 14.Nxg5 hxg4 15.Rxh8+ Nxh8 16.Qf4
Qe7
16. ... Qe7
17.Qxg4 Основните страхове тук ми бяха от хода 17.Rh1,но Кирчо за първи път се замисли повече от 3 секунди и изигра друго, позволявайки ми да рокирам. Не знам защо го направи, тъй като, ако беше го играл, щеше да ме размаже. Nd7 18.Rh1 O-O-O 19.f4 1/2-1/2
Както знаете, в Националният дворец на културата в София, в момента се провежда Мачът на претендентите за световнат ашахматна корона Топалов – Камски. Малко по-късно днес ще се състои треата партия между двамата, със засилено участие на ChessFish.com.
Както можете да видите от шахматният сайт, цитиран малко по-горе, правим и доста снимки. Ето някои от по-интересните, и непубликувани, в малка галерия:
Вчера Минка ме светна за кандидатурата на скалите край град Белоградчик в класацията на новите 7 чудеса на природата. Аз като виден деец, подкрепящ всичко родно, веднага прегърнах идеята. Помогна ми и това, че скалите наистина са много красива природна забележителност. Не само за нашата страна, ами в световен мащаб.
Малка галерия:
Аз не съм ходил на скалите. Но обещавам да отида. А ако спечелят, защото в момента са на второ място, обещавам, че ще отида веднага след като разбера. Лично ще направя снимки и ще ги покажа тук.
Ако Ви е харесало, ако някога сте били там, или ако искате да отидете, гласувайте. Всеки вот е ценен.
Днес трябва да празнуват всички.
Независимо от повода.
Независимо от това, дали има с кой специално, или просто с приятели.
Хубаво вино и красиви жени в България бол, та ние мъжете не сме за оплакване хич.
Аз съм в новият “Кайзер” довечера. Ако, случайно ти стане дори и малко мъчно – заповядай! Иначе бутилка Teres, ще лепне усмивка на лицето ми, а по-натам нищо се незнае…
Стинг!
Е на това се казва да влезеш в ритъм. Лошо е, като трябва да съвместяваш няколко неща, които не искаш да пропускаш, но се налага. Та, мина конференцията. Пропуснах официалната вечеря между двата дни, но то, за да ида на The Rasmus. Концерта добър – момчетата могат да редуват тежък рок с класически китари.
Започнаха с “Living in a world without you” – пускал съм го в друга публикация и тук ще пропусна.
Добре като цяло, само че беше спазен и вечерният час на 16-годишните посетители. С две думи – 22.00 ч. – кой, от където е… Имаше и изпълнение с участието на момиче от публиката, което горкото си върза езика като излезе на сцената, но това е разбираемо.
Най-бързото такси, слушащо synthpop, и ваната с тридесет сантиметра пяна след това ме разстопиха окончателно.
На сутринта – конференцията продължи с презентация на жена, която не можеш да не уважаваш. Има и такива хора.