Keep Walking!

Човекът е подчинен на хода на времето. Той се ражда, расте, остарява и умира. Времето му е оскъдно. Той трябва да го пести също като другите оскъдни ресурси.

Пестенето на времето има особен характер поради уникалността и необратимостта на времевия порядък. Важността на тези факти се проявява във всеки детайл от теорията на действието.

На този етап трябва да подчертаем само един факт. Пестенето на времето не зависи от пестенето на икономически стоки и услуги. Дори в някой идиличен рай човек би бил принуден да пести време, стига да не е безсмъртен и да не е надарен с вечна младост и неразрушими здраве и сили. Дори там всичките му желания да се удоволетворяват незабавно, без никакво разходване на труд, той все пак ще трябва да си направи план-график, тъй като има състояния на удоволетворение, които са несъвместими едно с друго и не могат да се потребват едновременно. За такъв човек времето също би било оскъдно и разделено на “преди” и “след”.

Лудвиг фон Мизес

Ключови думи: Книги