На два часа с автобус от София. Посока Балкана.
Живописен път. Остри завои, все едно рали “Корсика”.
Усмихнати хора. И да – млади и усмихнати. Колкото и това да е странно. А може би и не е странно, предвид отдалечеността на въпросното кътче.
Голяма река. Гаранция има и пастърва (записвам си едно на ум, за следващият път).
Дървета и зеленина. Навсякъде! Сигурно заради Стара планина, която е толкова близо.
Прясно облагородени междублокови пространства, алеи, детски кътове.
И навсякъде изкрящи есенни цветове.
Отгатнете.