Когато музиката е красива
99% от Вас, при споменаването на музикалният инструмент виола се сещат за един гологлав водещ, тръгнал от “Каналето” и понастоящем собственик на продуцентска компания. Както виждате и аз се сещам за него отвреме на време. Само дето в този пост, иде реч за много по-добри виоли!
А именно – една от най-сериозните рок банди в новата история на музиката.
Apocalyptica
“Apocalyptica” се сформират в началото на 90-те години. Всичко започва, когато пет виртуоза от музикалната академия в Хелзинки, решават да се позабавляват в по-различен стил. Групата бързо е открита от феновете на хеви метъла.
В началото “Apocalyptica” свири по студентски купони и партита (тук изплуват спомени от моите университетски години, когато пияни студенти изпълняваха химна посред нощ на една тераса до “Строежа”), и то главно кавър версии на свои любими “банди”, сред които са “Metallica”, “Slayer”, “Type 0 Negative”, “Pantera” и други. Неизбежно славата ги застига заради класата на тяхното изкуство и особено характерния начин на неговото изразяване. Музикантите започват да получават покани да свирят в най-известните рок клубове на Финландия.
Самият Ейка Топинен твърди, че първият им голям фурор е през 1995 г. на едно коледно тържество в “Teatro Heavy Metal Club” в Хелзинки. Тогава те изпълнили кавъри на три големи банди – “HIM”, “Type 0 Negative” и “Metallica”. По думите му музикантите били много притеснени, защото не знаели какво ще се случи, тъй като трябвало да свирят пред наистина големи фенове на метъл музиката. Превръщат се в “гвоздея” на вечерта.
Оттук нататък, започва приказката…
В началото “Apocalyptica” записва албумите си предимно с кавъри на “Metallica”, “Sepultura”, “Faith No More” и “Pantera”, но постепенно започват да издават собствена продукция, печелеща все повече фенове.
В клипчето, което съм избрал, пее вокалистката на италианската готик-метъл група “Lacuna Coil” Кристина Скабиа. Доста прилична брюнетка – да не си кривим душата 😉
Давай – удари ме
Хайде – изплаши ме до смърт
Кажи ми, че аз си го пожелах
Кажи ми, че никога няма да го забравя
Можеш да ми дадеш всичко, но не и любов
Всичко – но не и любов…