Denon AH-D7000

800 паунда… 800 паунда… 800 паунда… Denon… 800 паунда… Denon… Denon…
800 паунда???
Denon!!!

Този свят ни гледа

Специален поздрав за всички, завършили редовното си обучение във факултет “Управление и информатика” на УНСС през 2003 г.
В памет на Владо, недочакал да си вземе дипломата пълна само с шестици (прости ни приятелю, че не успяхме да те изпратим в последния ти път – дано има по-добро място, на което някога ще пием отново заедно).
За едната шепа хора, изкарали няколко диви години заедно, останали приятели и след това – макар и пръснати по света.
Та за всички тях – ето ни вече по-умни, по-опитни и калени в битки. Този Свят ни гледа – сив или розов. Нека не се излагаме и да продължим да бъдем най-добрите!

Критична точка

Обикновено не си давам много зор…
И така, докато не наближи крайният срок. И понеже много рядко, да не кажа почти никога ако съм обещал, не си позволявам да закъснявам за някъде, натискам педала на газта до краен предел.
Много странни и интересни, ужасни и готини неща са се случвали в тези последни пет минути. Примерно телефона ми е летял три етажа по стъпалата, пукал съм гума, подминавал съм приятелката си като Алберто Томба слаломно колче, обувал съм си панталоните пътьом, и такива неща.
Едни пет минути, винаги имат много истории за разказване. Всяка любима песен също.
Та за “Twisted Transistor”…

Audio clip: Adobe Flash Player (version 9 or above) is required to play this audio clip. Download the latest version here. You also need to have JavaScript enabled in your browser.

Отново в последният момент за тръгване към важно събитие, си затварям лаптопа сутринта и излизам. И там – да покажа на Драго, в момент на пълна тишина и медии отразяващи нещото, заехтява Корн. Разбира се на прилично усилени децибели. И понеже машината още не е заредила, копчето за намаляване на звука не работи.
Хубавото е, че вместо да направи забележка тогава, Димитър Найденов ме поздрави за озвучаването.

Tags: Музика

23.11.

Току що се прибирам, след кратка разходка навън.
Нарочно излязох малко след 00.00 ч.
Не съм съгласен, че е студено. Просто приятно скърца и се чупи като стъкло под краката ти.
Та докато правех снежни топки и целех стълбовете, си мислех – има неща, които не са за един смотан sms…
В странен свят живеем наистина.
Rasmus.

Tags: Kidon, лични

На телефона е Берлин

Берлинският композитор на електронна музика Мартин (Paul Kalkbrenner), известен като DJ Ickarus, обикаля с мениджъра и приятелката си Матилде (Rita Lengyel) от клуб на клуб за да популяризира предстоящото издаване на нов албум. И както става често – дрогата променя доста планове…
Сюжетът е от филма “На телефона е Берлин” (Berlin Calling) на режисьора Ханс Щоер (Hannes Stoehr). Музиката – на Пол Калкбренер.

Започна мача Ананд – Крамник

Ако някой все още се чуди, защо напоследък пиша по-малко тук, веднага информирам.
Вчера започна мачът за световната титла по шахмат между индиецa Вишванатан Ананд и руснака Владимир Крамник. Понеже събитието е свързано с доста работа за мен и екипа, не остава много свободно време за постове тук.
Накратко какво се случи във вчерашният ден, както и видео трейлър на мача, можете да видите в ChessFish.com /на български/ и En.ChessFish.com /as you prefer in English/. И в двете версии можете да гледате партиите на живо.
Кое ли е подходящото видео?
Като се има предвид колко много клипове сме направили на шахматна тематика, и като се изключи песента на Фреди, тук слагам нещо съвсем различно.

Не, не съм се размекнал. Харесва ми просто.

Tags: ChessFish.com, шахмат

“Депеш мод” отново у нас през 2009 г.

Депеш мод отново в България

Датата е 18-ти Май, понеделник, а мястото – националният стадион “Васил Левски”. Kонцертът, освен че е част от Tour Of The Universe 2009, ще бъде и под знака на Greenfest. За билети – Ticketpro.bg. От сайта обещават подробности за събитието след 14.00 ч. на 09.10.2008 г.
Предполага се, че българският концерт ще се организира от Sofia Music Enterprises, които осъществиха предишният на стадион “Локомотив” в София, както и първият Greenfest с участието на Whitesnake и Def Leppard.
Събираме агитката отрано – няма да се излагаме я!

Когато музиката е красива

99% от Вас, при споменаването на музикалният инструмент виола се сещат за един гологлав водещ, тръгнал от “Каналето” и понастоящем собственик на продуцентска компания. Както виждате и аз се сещам за него отвреме на време. Само дето в този пост, иде реч за много по-добри виоли!
А именно – една от най-сериозните рок банди в новата история на музиката.

Apocalyptica

“Apocalyptica” се сформират в началото на 90-те години. Всичко започва, когато пет виртуоза от музикалната академия в Хелзинки, решават да се позабавляват в по-различен стил. Групата бързо е открита от феновете на хеви метъла.
В началото “Apocalyptica” свири по студентски купони и партита (тук изплуват спомени от моите университетски години, когато пияни студенти изпълняваха химна посред нощ на една тераса до “Строежа”), и то главно кавър версии на свои любими “банди”, сред които са “Metallica”, “Slayer”, “Type 0 Negative”, “Pantera” и други. Неизбежно славата ги застига заради класата на тяхното изкуство и особено характерния начин на неговото изразяване. Музикантите започват да получават покани да свирят в най-известните рок клубове на Финландия.
Самият Ейка Топинен твърди, че първият им голям фурор е през 1995 г. на едно коледно тържество в “Teatro Heavy Metal Club” в Хелзинки. Тогава те изпълнили кавъри на три големи банди – “HIM”, “Type 0 Negative” и “Metallica”. По думите му музикантите били много притеснени, защото не знаели какво ще се случи, тъй като трябвало да свирят пред наистина големи фенове на метъл музиката. Превръщат се в “гвоздея” на вечерта.
Оттук нататък, започва приказката…
В началото “Apocalyptica” записва албумите си предимно с кавъри на “Metallica”, “Sepultura”, “Faith No More” и “Pantera”, но постепенно започват да издават собствена продукция, печелеща все повече фенове.
В клипчето, което съм избрал, пее вокалистката на италианската готик-метъл група “Lacuna Coil” Кристина Скабиа. Доста прилична брюнетка – да не си кривим душата

Давай – удари ме
Хайде – изплаши ме до смърт
Кажи ми, че аз си го пожелах
Кажи ми, че никога няма да го забравя
Можеш да ми дадеш всичко, но не и любов
Всичко – но не и любов…

Великите българи – днес!

Как различаваме кой е “голям българин”? Познаваме велики българи предимно от историята. Хора борили се за свободата, за вярата, за приятелите си, за семействата си, за изкуството… Има ли такива днес?
Аз знам няколко, но в този пост ще иде реч за двама от тях.
Преди време стартирахме шахматният сайт ChessFish.com. Чрез формата за връзка от него, с нас се свърза Петър Стаматов. Същият е български имигрант в Чикаго. Като такъв е един от най-активните дейци за поддържане родният дух в най-голямата българска колония оттатък Атлантика. Петър е любител на шахмата (така ни намери, и ние намерихме него). Веднъж годишно организира традиционен шахматен блиц турнир. Основател е на българският медия портал EuroChicago.com, популяризиращ новините от България, както и случващото се с българите по света. Благодарение на него общността е в течение на всичко “у дома”.
Чрез EuroChicago.com разбрах за bulgad. Името му не ми е известно. Знам, че прави невероятни клипчета в YоuTube.com. Подкрепя ме като защитавам българското пред чужденците. И да – по-добре вижте сами работите му.
Ето негово видео (страхотни кадри на фона на българска музика):
Прочети всичко »

Музика за всеки вкус

Този път започвам първо с “по-тежкото” клипче. Избрал съм нещо от творчеството на Клинтън Дерил Менсъл.
Малко предистория: Роденият в английският град Ковънтри Клинт Менсъл е вокалист на групата “Попът ще се самоизяде”, когато приятелят му Дарън Аронофски го кани да напише музиката за един от неговите филми. През 2000 г. излиза “Реквием за една мечта”, саундтракът на който е дело на Клинт. Определено познавате тази мелодия:

Второто видео е последвано от превод на песента. Може би го познавате и от кавърверсията на “Грегорианците”.
Прочети всичко »