- Hey girls, let’s stand here. We’ll get a great view of the fireworks.
- Okay. Who’s got the champagne?
- Me. Shall I open it now?
- Oh no, wait till the big moment. It’s so great to be out with you all. Thanks for being so lovely this Christmas. I don’t know what I would’ve done without you.
- It’s been great getting to know you too, Alice. We wouldn’t have had anywhere near such a good Christmas if you hadn’t been there to cook the turkey!
- We had a lovely time, didn’t we? I wish I hadn’t missed my ward’s Christmas party though. Still, I’ve had fun in the end.
- And here’s wishing you more fun for the New Year!
- Here we go everyone … 5, 4, 3, 2, 1
- Happy New Year!
Горното е част от образователната програма на любимото ми радио – BBC World Service. Препоръчвам го на всички, които искат да поддържат в час наученото по английски. А защо не, да добавят и нови знания по забавен начин.
Този пост ще бъде настроен да се публикува сам в 00.00 ч.
Най-вероятно по това време аз няма да съм на тези честоти, а току що ще съм изстрелял тапата на бутилка с пенливо шампанско.
Пишете в коментари, какво си пожелавате да Ви донесе Дядо Коледа като подарък под елхата.
Аз започвам пръв – искам онова колело с рамка, което си поръчах преди 25 години! Разбира се след толкова време, нормално е да искам по-нов модел. Не ме разочаровай пак, щото онзи камион дето ми подари тогава, го счупих на втория ден…
Хората познават други хора.
И аз така.
Чаках издаването на една книжка със стихове 15 години. Или може би малко повече.
И дочаках.
Най-сетне издадена, макар и в ювелирен тираж – както обикновено става със значимите неща.
Да четеш стихове, авторът на които познаваш лично, да преоткриваш неприятни и блажени емоции, с истинските им случки от миналото…
…Твоето минало и на хората около теб.
Няма да забравя съветът, даден ми преди точно 10 години от този човек: “Ако не учиш, няма как да станеш генерал. Ако учиш, може пак да не станеш, но поне ще имаш шанса пред себе си…”
Доста стихове има във въпросното издание. Много от които прекалено лични. Ще публикувам един тук, с надеждата, да не обидя автора, и защото според мен като някакъв скромен критик, е изпълнено с голяма доза оптимизъм и вяра в бъдещето.
УТРО
Преди да настъпи утрото,
някой беше измил улицата и въздуха
и загасил уличните лампи.
Преди да настъпи утрото,
някой вече беше омесил хляба
и стоплил млякото в каната.
И сега ще ни лъхне времето
със син тютюнев дим
и дълбоки, дълбоки,
в себе си удавени думи:
Знае ли човек
какво точно е вечността
и какво ѝ трябва.
Но преди да настъпи утрото,
някой
съвсем точно си го е представил:
измил улиците
омесил хляба,
стоплил млякото
и спокойно застанал
да го дочака.
Георги Кирилов
Всичко в този свят, е сведено до множество простички неща. Едни от тях зависят от нас.
И ако всички вършим нашите неща, и не пречим на другите да вършат своите…
Току що се прибирам, след кратка разходка навън.
Нарочно излязох малко след 00.00 ч.
Не съм съгласен, че е студено. Просто приятно скърца и се чупи като стъкло под краката ти.
Та докато правех снежни топки и целех стълбовете, си мислех – има неща, които не са за един смотан sms…
В странен свят живеем наистина.
Rasmus.
Спортът не върви, разбирай футбола (зарекъл съм се повече да не гледам мачове на пазещи се пионки) и шахмата (там пък как се излагаме, си не е истина).
Да погледнем малко към изкуството.
Отварям малка скоба, че на 22.11.2008 г. предстои една от най-железните битки по стадионите, а именно – финалът на Световната купа по ръгби между Австралия и Нова Зеландия.
Мнозина при споменаването на спортни танци, си представят красиви жени и изнежени мъже. Всъщност за жените винаги е вярно, докато за мъжете не е точно така. Та избраният клип – на Gotan Project (то си и звучи готино).
Имаше един филм, в който Ричард Гиър и Дженифър Лопез направиха страшен танц именно на “Santa Maria” (идея си нямам колко са се настъпвали на репетициите, но на големия екран беше вълнуващо).
С това клипче поздравявам Филипа и Митко от танцов клуб “Дъга” (клубът е в сградата на 30-то училище зад Mall Of Sofia). Освен, че могат да ти завъртят главата, и двамата са страхотни хора.
Какви времена бяха…
А какви ни предстоят…
Обработвани до ден-днешен с плугове с конски впряг, просторните пасища на селскостопанска България открай време са известни с евтините си вина, силния тютюн, сладкия мед и сочните кайсии.
Така започва кореспонденцията на британския вестник Sunday Telegraph за „престъпната българска мафия, която плячкосва от ЕС“.
Не съм влизал в IRC от толкова отдавна… Една година и половина въобще. А може и повече. А бях запален. Не точно запален де. Ще стане ясно по-долу.
Та ето малко предистория на поста.
Наложи се да преинсталирам старият си компютър преди няколко месеца. С това си действие съм затрил и програмата за чат. Разбира се, не съм забелязал. То така и така, само сестра ми влизаше там отвреме да време, за да играе тривия с другите кибици. Напоследък и със сестра ми се засичаме все по-рядко, но това е тема на други писаници. И ето, днес случайно и двамата сме тук вечерта и тя ми каза, че си иска старата програма за чат. Беше отворила една джава, която разбира се цикли непрекъснато и на нея тривия не може да се играе. Изплуваха спомени. Викам си я да се регна… Ама нейсе – канала ми го няма.
Регистрирах #chessfish.com на сървъра на Давидов нет. Беше преди около 3 години.Имаше си и цел – в него да влизат всички, гледащи Олимпиадата по шах наживо в ChessFish.com. Знам, че тогава каних какви ли не хора за да се съберат необходимите бройки, за да може да се регистрира такъв канал. Активно се пишеше в него за около половин година. После дойде флаш-а. И IRC бе изоставен. Заедно с контактите, осъществени там. За времето на съществуването му, съм гонил само веднъж потребител за грубо оронване на правилата и етиката.
Лятото настройвах нещо и видях, че #chessfish.com се е заредил автоматично от мое име. Сега влизам… и канала го няма. Няма Seenserv. Няма Nickserv. Няма никой…
Стана ми едно тъпо. Е как може да ми закрият канала пък…
Знам, че може би никога няма да го открия наново, но за краткото си около 3 годишно съществуване и благодарение на няколко скрипта, #chessfish.com стана част от интернет културата вкъщи.
А пък и IRC май не е същото. Последният път като влязох, единственият събеседник, който не говореше простотии беше бота. Същият пък ме ритна, защото пиша много бързо.
А може би аз съм се променил?
Днес ми попадна пост на английски, в който са разгледани най-дългите имена в Гугъл. Странно защо, но от официалната страница на първото от тях в Уикипедия, липсва изключително полезната транскрипция. Аз обаче не бих се сърдил на авторите на статиите. Ще видите защо.
Та, увеличете временно разделителната способност на монитора, за да събере повече букви на един ред, и да започваме.
Таумата, Нова Зеландия
Taumatawhakatangihangakoauauotamateaturipukakapikimaungahoronukupokaiwhenuakitanatahu [Тауматауахатангихангакоауааааа... спирам с опита за транскрипция на български ] е маорското название на висок (цели!) 305 метра хълм в Нова Зеландия. Ако Ви е трудно да прочетете това на екрана, можете да отскочите набързо до другият край на света, и да видите на живо. Има си голяяяяяяяяяяяяма табелка, в случай, че се заблудите кой точно е баира. 85 букви. 1 дума. 1 метър…
ЖП табела в Уелс
Llanfairpwllgwyngyllgogerychwyrndrobwllllantysiliogogogoch, малко по-късичко, но много по-близо до нас, е селце с около 3000 жители в Уелс. След църквата “Сейнт Мери”, най-забележителното за туристите място за снимки е табелката на жп гарата. На нея има 58 букви. Отдолу транскрипция. Уикипедия са дали не само нея, но и самото произношение, за да добиете представа за колко време и с каква бързина, се казва на местен диалект.
В последно време, когато влезеш в някой от по-посещаваните БГ сайтове, изниква една анкета, събираща данни за интернет потребителите. За мен подобни неща са изключително досадни, поради което около 15 пъти натиснах х-чето, и в името на статистическата наука веднъж я попълних.
Оказа се, че има събран и анализиран маТриАл от проучването на Nielsen Online (огласен от Маргарита Боева в рамките на приключилия през уикенда фестивал на рекламодателя AdMall). Та ето за какво иде реч:
- Проникването на интернет у нас в момента е 38% (добре е за страна, където преобладаващото население е в по-горните възрастови групи, но доста по-зле от страните в Западната част на Европа, където достига 60-70%);
- Средната възраст на българските интернет потребители е 28 години (добре, че съм аз да попълня);
- Над 80% от ползващите интернет са на възраст между 18 и 40 години, а делът на тийнейджърите е 14% (победихме и лапетиите );
- Една трета от юзърите са от София, над 60% работят, а работещите имат среден доход в размер на 800 лв.((100+1500)/2)
Отчита се фактът, че все повече потребители ползват мобилните си телефони за достъп до интернет.
Надявам се съвсем скоро да се появят и хладилници, които сами поръчват от Gladen.bg, пък да видим тогава…
Напоследък футбола, на който отдадох доста от юношеските си години, все повече ми заприличва на опипване на женски крак под масата. Дори не гледах ЦСКА срещу онези сините единадесет този уикенд.
Днес, докато преглеждах RSS новините прочетох една новина от колонката за ръгби. И се сетих за “All Blacks”.
“Изцяло черните” наричат националният отбор по ръгби на Нова Зеландия. И освен че са доста здрави физически момчета, са неизменно сред фаворитите за световната купа.
Как се описва подобен отбор ли?
“All Blacks” винаги започват мачовете си с традиционна маорска песен. Получава се невероятно шоу. Всичко с последващо себераздаване на терена.
Ето доказателство:
Не мога да подмина и една много забавна реклама на шотланско уиски:
Все пак, когато си различен, все ще се намери някой невежа, който да ти се присмее…
