Златен век, детство

Йордан • Без категория • 1 Jun 2013

Имаше в полето големи бели кремъци,
в които беше заробен огънят
и които ухаеха на отколешни битки,
когато се удряха един в друг

Имаше релси по които вече не вървяха влакове,
но с ухо допряно о тях
човек можеше да чуе кънтенето на вагоните
минали преди много години

Имаше телефонни стълбове които миришеха на катран
и в които бръмчаха някакви небесни разговори
приемани от дивите простори

Имаше празни раковини в които
все още се чуваше гласът на морето
ехтяло горе докато те лежали сред дълбините

Имаше лексикони и гравюри в които се простираше
един свят въстанал срещу бедността
и мъртвилото на войната господстваща над живота ни

Имаше четирилистна детелина изсушена
между страниците на книга
пълна с приказки за несъществуващи страни

Имаше шкафове в които никой не надникваше,
защото бяха пълни с връзки писма от далечни роднини
за които ни бе забранено да питаме къде са сега

Имаше кутийки заключени с малко ключе
изгубено след това сред вселената
или отмъкнато от крадливата сврака

Имаше пеперуда по чиитo крила
беше нарисувана картата на острова
със закопано съкровище
заедно с морските пътища, водещи към него.

Имаше праскови в лозето мръсняво бели
и смачкани от допира с гроздето
пълни с горчилка изсмукана от пясъка на баира

Имаше златни оси по овощията
положени в кошница от лозина
сякаш скъпоценности извадени от ковчеже на пълководец

Имаше домашни духове по старите покриви на къщите
като малки корони
забравени от кралете на джуджетата

Имаше из затънтените ъгли на двора
святи места по които змиите са оставили своята следа
за да се върнат после в подземното царство

Имаше чудесна светлина която сияеше
дори от ръждивите карамфили
и от захвърлените шишенца
пълни с прах и изсъхнали паяци

Имаше и лоши магьосници които със своето врачуване
ни смениха всичко това със пластмаса и книжни пари
и ни измамиха че по тоя начин ще станем възрастни хора.

Влада Урошевич



Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *