Keep Walking!

Беше необикновено добиче. Тежащ около тон, чисто черен бик, с огромни рога… Със само една бяла звезда на челото. Отглеждаха го, за да го предадат на “Родопа”.
През живота си беше виждал слънцето два или три пъти. Допускаше само един-единствен човек да го храни с фураж и да му дава вода. Не, че имаше други, желаещи да влязат. Може би аз, тогава малко по-голям от запетайка, на няколко пъти – за да му погледам рогата, а той да изсумти и да ги забие в стената.
Когато трябваше да го предават на соц монополиста, го оставиха последен за качване в камиона. Вързаха го с огромни синджири и… бегло си спомням паниката, която настана. Гордото животно едва не обърна камиона, измъкна се на държащите го и щеше да убие поне двама от тях. отиде на моста и скочи от него. На глава. Прекършвайки си врата, не позволи да бъде качен с останалите говеда… жив.
Случката е истинска.
Може би на това животно, дължа част от характера си – кой знае…
А, кой знае и защо Ви разказах тази история…