Е на това се казва да влезеш в ритъм. Лошо е, като трябва да съвместяваш няколко неща, които не искаш да пропускаш, но се налага. Та, мина конференцията. Пропуснах официалната вечеря между двата дни, но то, за да ида на The Rasmus. Концерта добър – момчетата могат да редуват тежък рок с класически китари.
Започнаха с “Living in a world without you” – пускал съм го в друга публикация и тук ще пропусна.
Добре като цяло, само че беше спазен и вечерният час на 16-годишните посетители. С две думи – 22.00 ч. – кой, от където е… Имаше и изпълнение с участието на момиче от публиката, което горкото си върза езика като излезе на сцената, но това е разбираемо.
Най-бързото такси, слушащо synthpop, и ваната с тридесет сантиметра пяна след това ме разстопиха окончателно.
На сутринта – конференцията продължи с презентация на жена, която не можеш да не уважаваш. Има и такива хора.
Надявам се това клипче специално заради мен си го снимал. Баси, искаше ми се и на мен да съм на този концерт, ама… ти кат не искаше да ме вземеш те тва е…
(подсмрък)
Аз с никой не бях, ако това те успокоява. Отидох малко преди да почне концерта. Седнах на едно място, почудих се на лелките, дето не искаха да пуснат децата, да се забавляват долу. После видях фоторепортерите (признак, че се почва), слязох долу и наистина се почна.
Имаше един образ, някъде на 5 метра зад мен в лудницата, мъж на около 40-50, и постоянно викаше ПЕРКЕЛЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ
Оздравявай – идат други концерти!
Да допълня само – много съм разочарован, че онова ангелче не подгря. Еееееееееегати мацката беше…